И на най-добрите се случва. Закупи си някой добър, благовъзпитан и нищо неподозиращ човек пържоли от кварталната месарница. Уж нарязани добре, начукани, овкусени, само да ги метнеш на скарата и доде кажат цър-пър, готови. Така поне твърди месарят. Ама после, уж добре изпечени, пържолите някакси не са хубави. Месото възжилаво, вкусът един такъв никакъв... Е, и на мен ми се случи.
Да изхвърля месото, грехота. Да се мъчим да го ядем такова едно никакво, пак не върви.
Наредих изпечените пържоли в тавичка и ги накимионих хубаво. Много хубаво. След това ги полях с една бутилка бира и ги метнах във фурната за около час.
Имаше ефект. Не се превърнаха в амброзия и нектар, но поне станаха годни за човешка консумация.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
вече съвсем не консумирам пържоли, но пък каква литература! :)
Публикуване на коментар